Историография
Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в китното габровско село Боженци в семейството на Стоян Мутафчиев и Дона Дрянкова.
Първоначалното си образование получава в Габрово (1890-1894), а прогимназиалното - в Плевен, от I до IV клас (1894-1898). От 1898 до 1901 г. учи в класическия отдел на Русенската гимназия, която завършва на 27 юни 1901 г. В продължение на 5 години учителствува като основен учител в плевенските села Пелишат и Кирилово. През 1906 г. се записва да учи история и география в Софийския университет, а се дипломира през 1910 г.
През следващите десет години е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София. Участва като офицер и в трите войни за национално обединение - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През Първата световна война (1915-1918) е ротен командир на 7-а рота от 41-ви Пехотен полк на I Софийска дивизия. За участието си във войните проф. Мутафчиев е награждаван с редица военни отличия. На 25 февруари 1916 г. е награден с ордена „За храброст” IV ст. и орден „За заслуга” с военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата война. На 20 януари 1917 г. Е награден с ордена „За храброст” IV ст., 1 клас, за участието си в Първата световна война. На 24 април 1918 г. е награден с германския Железен кръст. На 14 септември 1921 г. е награден с ордена „Свети Александър” с мечове за участието си във втория период на Първата световна война. След години, на 3 октомври 1934 г., е награден отново с офицерския кръст на ордена „Свети Александър” за заслуги.
Първоначалното си образование получава в Габрово (1890-1894), а прогимназиалното - в Плевен, от I до IV клас (1894-1898). От 1898 до 1901 г. учи в класическия отдел на Русенската гимназия, която завършва на 27 юни 1901 г. В продължение на 5 години учителствува като основен учител в плевенските села Пелишат и Кирилово. През 1906 г. се записва да учи история и география в Софийския университет, а се дипломира през 1910 г.
През следващите десет години е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София. Участва като офицер и в трите войни за национално обединение - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През Първата световна война (1915-1918) е ротен командир на 7-а рота от 41-ви Пехотен полк на I Софийска дивизия. За участието си във войните проф. Мутафчиев е награждаван с редица военни отличия. На 25 февруари 1916 г. е награден с ордена „За храброст” IV ст. и орден „За заслуга” с военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата война. На 20 януари 1917 г. Е награден с ордена „За храброст” IV ст., 1 клас, за участието си в Първата световна война. На 24 април 1918 г. е награден с германския Железен кръст. На 14 септември 1921 г. е награден с ордена „Свети Александър” с мечове за участието си във втория период на Първата световна война. След години, на 3 октомври 1934 г., е награден отново с офицерския кръст на ордена „Свети Александър” за заслуги.
Професор Петър Мутафчиев е един от най-изтъкнатите български учени, непримирим към фалшификациите на родната ни история. Той е един от най-авторитетните български историци медиевисти и византолози. Макар че в продължение на десетилетия неговото творчество беше подложено на безоснователна критика или на пълно отричане, а след като и те се оказаха безсилни, то беше оставено без каквото и да било внимание, само и само за да бъде забравено. Но човек ако разгърне написаното от него, било то от сферата на родната ни история, или от византийската или балканската, ще се срещне с един от непреодолимите стълбове на българщината. Неговото творчество е чуждо на каквато и да било пропагандна ефектност, а се основава само на историческите извори и то когато те са безспорни.
През 1914 г. Мутафчиев се явява и спечелва конкурса за стипендията „Марин Дринов” за специализация по византийска история, но поради Първата световна война отлага специализацията за по-късно (1920-1922). Специализира византийска история и гръцка палеография при проф. Август Хайзенберг в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет. След завръщането си се кандидатира за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Назначен е на 21 май 1923 г. От 1923 до 1939 г. чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век, като успоредно с това от 1924 до 1936 г. чете лекции и по обща култура и социална история, и по българска история във Висшето военно училище. През това време негови научни статии се публикуват на страниците на немското списание „Бизантинише Цайтшрифт” в Мюнхен.
На 26 декември 1927 г. П. Мутафчиев е избран за извънреден професор, а на 11 януари 1937 г. е избран за редовен професор в Софийския университет. През 1936 г. е избран за декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет, като от 1939 до 1943 г. е титуляр на Катедрата по история на България. След смъртта на проф. Васил Златарски и проф. Петър Ников проф. Мутафчиев продължава тяхната преподавателска дейност в университета, като чете курс лекции по средновековна българска история. В периода на най-усилената си научна и преподавателска дейност проф. П. Мутафчиев от 1935 до 1943 г. е главен редактор на списание „Просвета”.
За голямата му научна дейност проф. Мутафчиев получава и най-голямото научно признание - през 1929 г. става дописен, а 1937 г. и действителен член на Българската академия на науките, като през 1938-а е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. През 1927 г. проф. П. Мутафчиев получава първа награда за наука от фонд „Берлинов”, присъдена му от Управителния съвет на БАН.
Проф. Мутафчиев участва и в международния научен живот - член-кореспондент на Славянския институт в Прага (1929); почетен член на Полското историческо дружество (1937); почетен член на Научното дружество в Дебрецен (Унгария) (1938); член на Полската академия на науките (1939); съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи (1942). През 1943 г. проф. Мутафчиев е избран за почетен доктор на Виенския университет.
Проф. П. Мутафчиев е редовен член на Македонския научен институт (1938) и почетен член на Добруджанския културен институт (1942).
Големият български учен проф. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. в София.
по Цочо В. Билярски